Преди два месеца се върнах от едно обучение. Мислих си, че няма да е нещо нестандартно от другите, но освен че беше зад граница, различното беше в емоциите. Успях да се убедя, че на Балканите ври топла кръв и мога смело да кажа, че не е верен мита за това, че по нашите географски ширини не сме точни и не работим както трябва. Е, добре де, за точността може и да ме разубедите, но за работата – въобще! Всичко по реда си обаче.

            Това, за което се опитвам да разкажа е семинар в Сърбия, на който имах късмета да участвам. Третата среща на пиърите от балканските страни по проблемите на ХИВ/СПИН или иначе казано Third Regional SEE Youth Summit in HIV/AIDS Prevention. Основната цел на семинара беше да бъдат обсъдени проблемите пред действащите програми за превенция, както и да се обмени опит между участниците. Акцент беше и изготвянето на план за работа, както и създаване на повече връзки между всички в тази сфера на Балканите.

JAZAS е името на американската организация, инициирала семинара. Млад екип със стабилна мрежа,  която е успяла да се наложи като една от най-влиятелните институции за работа с младежите и хора, живеещи с ХИВ. Все доброволци, от които има какво да се научи! Бяхме около 25 човека.

Всичко започна от Централна Гара, където открих още двама симпатични младежи, запътили се към същия форум, но по линия на бургаското сдружение „Доза Обич”. Та с тях хубаво обиколихме столицата Белград. Държа да отбележа, че очакванията ми от Сърбия се надминаха неколкократно. За войната преди 5 години тук свидетелстваха само няколко сгради-символи на разрухата. Спокойствие, абсолютна чистота, мили хора и толерантни шофьори (!)… звучи европейско, нали?

■ Ето ни и въпросните особи, все от Бургас. Поля, Камен и моя милост

От 8 до 12 юли бях в Нови Сад, втория по големина град в западната ни съседка, където заедно с Дунава се преплитат топлия балкански манталитет и историята… Именно там беше срещата на организациите в региона, работещи по проблемите с ХИВ. 

По време на срещата ни разделиха на уъркшопове, като всяка група си имаше своя тема на работа. Аз избрах да съм в екипа, който прави обзор на действащите програми и дава предложения за нови кампании. По този начин научих какво правят другите и имах поглед върху тяхната визия за информационни кампании.

■ Бившо министерство до Народното събрание (май сбирщина му казваха на техния език. Колко подходящо и за нашето, нали? :) Само няколко сгради напомняха за войната и  стигмата преди 5 години на това място.

В първия ден не работехме много. Разминахме се с посещение на филмовия фестивал, който течеше в Нови Сад. На втория ден, обаче, се заехме със задачите – и първо представянето. След което изложихме очакванията си и темите, за които бихме искали да говорим. Следобедните занимания минаха по доста нестандартен начин – пак по екипи, но трябваше да откриваме  забележителностите, като паметници например, на града по дадени от организаторите символи. И това беше добър вариант, с който да научим малко история за мястото и докъде с какво се стига. Една от целите беше да  обясним на случайни минувачи за мисията, която изпълняваме в програмите за ХИВ/СПИН. Държа да отбележа, че сърбите са една идея по-толерантни, за разлика от нас.

■ Катедралата в сърцето на Нови Сад

Третият ден от срещата на пиърите премина изцяло в работна атмосфера. Започнахме с енерджайзър, но бързо минахме към сериозната част – проблемите на младите хора, живеещи с ХИВ. Обсъдихме специфични ситуации, които се срещат и при представителите на другите балкански страни, след което направихме брифинг на действащите програми. Целта беше да видим какво до момента е направено и да черпим идеи едни от други. Така например научих, че в една антиспин кампания в Албания, забележете, е са взели участие от КАТ в страната и на всеки спрян шофьор са се давали презервативи и информационни материали.

Преди да обиколим нощните заведения в Нови Сад, имахме още една задача – да напишем презентация на организациите, които представяме. Но вече бяхме научили как се стига до центъра, и писането се случи на другия ден.

А именно: в четвъртия ден представих на групата си целите и структурата на Y-Peer Bulgaria. Всъщност аз бях и най-малкия от всички участници, които бяха доста приятно изненадани, че в България се работи за превенция на младите от толкова ранна възраст. „Колегите” бяха приятно впечатлени и от факта, че тийнейджърите у нас участват и помагат в подготовката на кампаниите. Друго, с което българската мрежа от пиъри беше по-различна, е бюлетина, който четеш в момента. Да, съседите имат такива издания, но те се подготвят от и само за специалисти в повечето случаи. Впечатление им  направи и големият брой доброволци и обучители, който налага мрежата в по-големите градове.

Без да се хвалим, но на тях май това им липсва – организации много, но голяма част от тях са малки и работят само в определен район, докато Y-Peer  при нас е по-мащабна.

■ Плажът на р. Дунав. Много по-чист от прехвалените ни курорти.

■  Едно от най-интересните неща, които ще ви направят впечатление, ако сте в Нови Сад са модните магазини. Във всеки има подобни табла с младежи. След като любопитно попитах какви са тези личности, ми обясниха традицията - да се слагат снимки на видно място на завършилия випуск през съответната година.