Хубав ден можеше да бъде днес, ако не беше БДЖ, ако Интернет доставчикът ми не оплиташе като мартеница кабелите си и ако бях се наспал.

Но стига! Напук на БДЖ, на фона на всичко, което пак ни сполетя покрай светъл празник, отново е време да се поздравим. Дали ни е до празник и радост под иначе веселото слънце и усмихнато време е отделен въпрос. На мен лично не много, ама не мога да си представя, че навън пролетта ме прегръща, а аз си седя у нас и чета умопомрачителни първомартенски постинги.


Знам, че моите словосплетни не са толкова ценни, колкото преждеспоменатото нещо, но все пак ще ви разкажа за няколко пролетни инициативи. До колкото си спомням, май са и новаторски.

И естествено щом става дума за пролет – то тя идва от децата. Две от дърветата до Общината в центъра на Бургас станаха мартеници. Деца ги бяха украсили вместо Баба Марта в бяло и червено. Преждата, предполагам е от бабите им, но идеята е съвсем тяхна.

Едното дърво е по-украсено, за другото явно не е стигнало от огромната мартеница, но това няма значение. Дръчетата не са избрани случайно – едно на ръка, че от тук минават много хора и снимат с любопитни погледни, но и на това място е Часовникът, символ на Бургас.



Вече истински баби, само че никоя из между които не се казваше Марта или поне Мара, украсиха пак дръвчета. Този път в кв. „Сарафово”. Цялата централна улица на квартала до летището беше окичена с мартеници. За да направят пролетните символи, бабите използваха скътани за черни дни общо 100 кълбета бяла и червена прежда – всичко тежи 5 килограма, а според привържениците на точността – нишките можеха да обиколят улица от няколко километра.

Бабите казаха, че слагат мартениците високо, за да ги виждат всички коли, които минават по пътя, но аз не им вярвам – искат да не им ги късат такива като мен. Тийнейджъри де.


И като за финал, честита Баба Марта!

Хубаво настроение, само слънчеви дни и пожелание за стойностна муза с по-малко умопомрачителни постинги!