Имаме един малък казус: ориентировъчно да разберем колко астматика има в нашия регион и защо им се бавят лекарствата.

Броят на астматиците в дивния ми град се оказа пълна загадка за Здравноосигурителната каса. РЗОК една седмица не можа да ни излъже с някоя стара статистика колко са хората, живеещи с това заболяване, след като трябваше да готвим материал за това. Причината да търсим информация от Институцията, която бди над здравноосигурените лица в региона е, че има липса на лекарства за болните, които държавата уж осигурява. Бедна страна с болно здравеопазване! Няма как да е здраво, след като служителите в системата не се хващат здраво за работа. Но най-големия от всички проблеми е, че никой не знае за колко хора трябва да се предвидят животоподдържащите препарати. Н-и-к-о-й!

А ето и развоя на събитията в застой от няколко дни.

Ден 1

От Белодробната болница ни обясняват съвсем ясно, че при тях се приемат само тежки и среднотежки астми. Техният брой е около 350 годишно, но са отчетени само случаите, постъпили за лечение в критично състояние. Управителката
д-р Евелина Трошанова споделя и за другите проблеми – няма лекарства за всички. За по-подробна информация търсим по нейна препоръка (а и напълно логично) Районната здравноосигурителна каса. Там някой не обича да стои до телефона.

Ден 2

Доброто желание да повдигнем важна тема  и току-виж да провокираме някой отговорен не стихва. Търсим РЗОК. Чудото стана! Пресцентърът отговори! Любезният женски глас ни обеща, че ще позвъни малко по-късно с готовата информация за приблизителния брой на хората, живеещи с астма, за които Касата плаща. Чакахме обаждането до ден трети.

А именно:

Същият приятен глас ни съобщава, че все още не е проверило в архивите на службата. Нужно му е още време, за да подготви информацията до медиите. Пожелахме си успешен ден, с уговорката, че пак ще се чуем. Така си мислихме и ние.

Ден 4

Решихме ние да хвърлим първи топката – обадихме се. Мило и любезно обяснихме нуждата да разберем тайнственото число. Взеха ни топката и я прехвърлиха в двора Белодробна болница. Какво да търсим там след като управителката ясно ни обясни, че регистрират само критичните случаи, постъпили за лечение, попитах Пресцентъра. А отговора на служителката  беше много категоричен.
Нещо от рода: “О-о-о, ми че аз откъде да знам...”.
И обеща, че ще дири бургаските астматици в София... 

Ден 5

Седмица приключва. Търпението ми също се изнизва като последния работен  ден. Но служителката звъни – с пресни новини! В София се работи по списъка с лекарства за астматиците, но никой не знае кога ще бъде официално пуснат и какво ще включи този списък. Астматиците обаче никой не знае къде са се скрили. Пет дни!

 

        Според мен обаче този списък няма какво да включи, след като от Районната здравноосигурителна каса не знаят колко са астматиците официално.  Та нали Касата поема част от лекарствата и лечението им, а колко пари ще се излеят зависи точно от тази магическа цифра? Какво на практика излиза ли? – че даваш пари, но не знаеш на колко хора точно трябва да даваш и за какво ги даваш. Пълен абсурд!

         

          Усмихнете се! Защото бюрокрацията не позволява информираност. Тя затваря данните по папките и никой не ти казва какво и кога ще стане. И това ще е така, докато си позволяваме да сведем глава, за да  потъпкват правата ни на пациенти и граждани. Дано обаче скоро синдромът на придобитата имунитетна недосегаемост на народните ни служители падне.

Добре е, дори много добре, даже отлично:) - че имаш мнение по толкова злободневни теми!
Дерзай, млади човече! Имаш потенциал, голям и то! Използвай го - умно, сдържано, и в синхрон със себе си, и тези, които заслужават;)!
Успех!